Всички текстове на песни — с превод и без превод



Песни на изпълнител: ПЕТЯ БУЮКЛИЕВА

Общо: 7 песни, страница: 1

  • Петя Буюклиева - Дете на улицата

    Водейки людете през пустинятаИсус се обърна и каза:"Продай и раздай на сиромасите и бедните що имаш,щото истинското богатство те чака горе на небето,а не тук на грешната земя".Когато с нежна ласка даряваш рожба свидна,когато те прегръщат любимите ръцепомн

    Избрано
  • Петя Буюклиева - Жена на всички времена

    Баба ми е фаталната жена,тя е жена на всички времена -един албум крие все още нейната стихия-тайно танцува нощем тя сама.Пуска тя един забравен грамофон,пак зазвучава стария чарлстон -далечен глас връща отминалата нейна същност-плочата стара май няма край

    Избрано
  • Петя Буюклиева - Обич

    Недей умира преди мен, защото,във тази страшна бездна - вечността.Аз никъде не ще намеря,аз никъде не ще намеря - твоята привързана към хората душа.Аз никъде не ще намеря,аз никъде не ще намеря -твоята привързана към хората душа.А ако аз умра, ти мен ще м

  • Петя Буюклиева & Атанас Пенев (Б.Т.Р.) - Повей, ветре

    В дъжд, сняг и мраз - ти вятър студен.Все питам аз: -Къде си в тоя ден?Чуй! - щом пролетта,с вик открий света.Eла, при мен! Повей, повей, скитнико ветре,ти знаеш где е той..ти знаеш где е той!Моят зов предай! Повей, повей, верни мой ветре,и любовта край н

  • Петя Буюклиева - Последната спирка

    Пocлeдната cпиpкa,пocлeдната cпиpкa,наpeченa: ''Haшa'' – три тъмни дървета, пътечката прашна...Трамваят пристига.Напразно те чакам,Напразно те чакам. Ти няма да дойдеш,ти няма да дойдеш.Мастилен е мрака. От толкова обич,от толкова обич,какво ми оста

  • Георги Христов & Петя Буюклиева - Пролет

    Пролет, пролет, пролет, пролет,с момичешки устни, с момчешки ръце.Пролет, пролет, пролет, пролет,в косите ни блика, в кръвта ни тече...Повярвали в лудия смях на петлите,в звъна на камбана с нестройно сърце,взривяваме зимната броня на днитес момичешки устн

  • Петя Буюклиева - Радостта като сълза

    Улици към мен протягаттопли лампени ръце,към прозореца ми бягалъч с неоново лице.По листата като птициплуват лунени петна.Светли огнени езициса звездите във нощта.Вятърът вратата бутваи повиква ме навън...Снопче светлини се срутвапред лицето ми със звън.В

    Избрано