Борис:
Поглед през пустинята и мираж си ти за мен,
но остава жаждата и искам да изпия теб.
Лора:
Ти си глътката вода към която се стремя,
ти си сянката за, мен за да се спася.
Двамата:
Мираж, ти си пустинята аа аа...
Мираж, виждам те само Аз.
Припев: (х2)
Истина измислена, ти си само в моите очи,
искам те дори да знам, че не си това което си.
Борис:
Стъпките ми все във кръг около тебе се въртят.
Като пътник заблуден, Аз те търся ден след ден.
Лора:
И след сенките вървя, няма път и няма край.
Всеки рай е нов мираж, всеки нов мираж е рай.
Двамата:
Мираж, ти си пустинята.
Мираж, виждам те, само Аз.
Припев: (х2)
Истина измислена!
Припев: (х2)
Ти си само в моите очи,
че не си това което си.
Припев: (х1)
