В утро под дъжда двама с теб вървяхме
в рози от мъгла и щастливи бяхме
Питам някой, питам, кой ни раздели?
Друг е днес света, всичко разпиляхме.
Есенна тъга, пътят е различен в рози от мъгла.
Аз още те обичам!
Питам някой, питам, кой ни раздели?
Търся те в дъжда покрай мен и още те обичам!
Зората приспа нощта, мъглата с теб отлетя.
А утрото под дъжда ми шепне, че още те обичам.
Друг е днес света, всичко разпиляхме.
В есенна тъга пак щастливи бяхме.
Питам някой, питам, кой ни раздели?
Търся те в дъжда и още те обичам!
Зората приспа нощта, мъглата с теб отлетя.
А утрото под дъжда ми шепне, че още те обичам.
Зората приспа нощта, мъглата с теб отлетя.
А утрото под дъжда ми шепне, че още те обичам.
Още те обичам.
Аз още теб обичам!
Аз още те обичам!
Зората приспа нощта, мъглата с теб отлетя.
А утрото под дъжда ми шепне, че още те обичам.
Зората приспа нощта, мъглата с теб отлетя.
А утрото под дъжда ми шепне, че още те обичам.
Още те обичам!