Сам изгубвам се в тъмно сини мисли за любов,
там, до този бряг пресъхнал, там остана твоя зов.
О, искам те но нямам сили,
о, искам те но нямам сили.
Той успява да прогони даже утрото от мен,
как - усещам как ме гали само вятърът студен.
Той, само той след теб оставам,
искам до мен.
Припев:
Но аз няма как,
не искам пак да виждам твоя свят коварен.
И няма как - отивам си от теб.
И аз няма как,
не искам пак да влизам в твоя свят коварен.
И няма как - отивам си от теб.
Днес когато по прозореца се стича самота,
тук - в ледената стая искам да я разтопя.
Подобни мисли карат времето да спре
и няма, няма смисъл под това небе.
И аз няма как, не искам пак да влизам в твоя свят коварен.
И няма как - отивам си от теб.
Припев:
Аз няма как, не искам пак да влизам в твоя свят коварен.
И няма как - отивам си от теб.
И аз няма как, не искам пак да влизам в твоя свят коварен.
И няма как - отивам си от теб.
И аз няма как, не искам пак.
Няма как - отивам си от теб.
