Не искай да разкажа аз на света,
на света мечтата си зареяна
само в синьото на просторите...
Защото знам ще кажат пак,
както винаги казват хората:
Разказана мечта -
това все едно не е мечта.
Не искай да направя аз славослов,
славослов на обич във сърцето ми,
във сърцето ми от мен затворена.
Защото знам ще кажат пак,
както винаги казват хората:
Признатата любов - това
все едно не е любов.
Не чукай на вратата ми във нощта,
във нощта, защото както знаеш ти
тя е всеки път за теб отворена...
А нека да си казват пак,
както винаги казват хората:
Отворена врата - това все едно не е врата.
А нека да си казват пак, както винаги казват хората:
Отворена врата - това
все едно не е врата.