Мила моя, ти си чаша,
пълна с неподвижна течност.
Искаш ли така да я разклатя?
Казвам ти, така ще я разклатя,
че да се усетиш вечна!
Мила моя, цяла вечер
погледа ми с твоя се преследва.
Искаш ли така да го настигна?
Казвам ти така ще го настигна,
че да се събудиш вечна!
Този бар ... сред толкоз хора ...
Роклята ти в тъмното пулсира.
Някой сякаш е полял със водка
кожата и бялата ти шия.
Мила моя, пак ти казвам,
искаш ли така да я попия?
Господи, така ще я попия,
че да ахнеш в сладък спазъм!
Как ли оттук да те примамя,
как ли да те скрия?
Цялата да си моя само,
пак не ми стига.
