Говорене:
Ванко 1: 3-5-3-5 Пиши ме в "Тракия".
Д-р Пит: Пиши! Пиши историята! Ти избираш!
Ванко 1: Искате от мен промяна? Вие променихте ли се? А?!
Д-р Пит: Ти избираш! Ти избираш!
Ванко 1: A вие променихте ли се?! Ха-ха-ха!
I-ви куплет (Ванко 1):
Гледаш ме сякаш съм шибания Садам,
но в тъмната стаичка беше сам.
Не знам, ти ги разбираш, ти ги избираш,
за двайсетачката която прибираш.
А аз съм само име в измислена афера,
за параван на поредната далавера,
на вратовръзките горе по разни комисии...
от теб и от мен нищо не зависи.
Ама имало поправка с моето име,
представяш ли си ме: “Госпожо депутат измъкни ме!”
Не ме разсмивай с тоя медиен трик,
вдигайки тиража, на първа страница с моя лик.
Разбирам..., но без съмнение
имам за вас нова тема за разсъждение.
Нарекоха ме животно, затвориха ме в клетка,
а какви са тези дето се кефат на тая гледка.
Припев:
Ванко 1: Аз просто умея да печеля пари
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
Д-р Пит: Аз просто играя други игри.
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
Ванко 1: Аз просто не вярвам на тъпи лъжи.
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
Д-р Пит: Аз просто избирам бъдещето си. .
Ванко 1 и Д-р Пит: Бандитите ги избираш ти!
II-ри куплет (Ванко 1):
Нито ти, нито аз определяме правилата,
но за мен всеки сам си избира съдбата,
не знам ти как виждаш нещата,
но аз не мога да чакам на аванс и заплата.
Помниш ли времената когато хляба беше с купони,
а горе изнасяха жито за милиони.
Тогава само за някакъв кратък период
хората в тая държава бяха народ.
И какво... смениха старите с нови акули
и пак започнаха комисионни с шест нули.
То не бяха Авиолинии, не бяха Токове,
Телекомуникации и на АЕЦ-а блокове,
концесии на магистрали и винетки,
плоски данъци в дебели сметки.
То не бяха срещи по яхти и вили
и депутати побойници и педофили.
А тогава питам къде беше острието
на борбата с престъпността, което
сам си нагласи месечната заплата,
по-голяма от средногодишната в страната.
Припев:
III-ти куплет (Д-р Пит):
За к’ъв хуй, г-н Държавен глава,
умряха българските рейнджъри в Кербала?!
Може би за все по-високите горива,
а може би това въобще не беше наша война.
Може би наш’та война си е тука у нас,
започваща с купуването на избирателен глас.
Война по пътищата с луди шофьори,
война с корумпирани ченгета и прокурори.
Война с интернет чатове скрили,
извратеняци, педали и педофили.
Война с горски пожари, война
с наводнения из цялата ни страна...
от бездействия, не от бедствия.
Политически грешки без последствия.
Война с горящ влак, като в ад,
война с гърмящ военен склад.
Война всеки ден около нас и всеки път,
тея от горе някъде другаде се ебат.
А ти стоиш, гориш сам, няма полиция,
няма президент, министри и коалиция.
Припев:
Говорене:
Ванко 1: Ти ги избираш! Ти решаваш!
Д-р Пит: Питам в какво вярваш? Какво ибираш?!
Ванко 1: Години на преход, години на глад, години на нищо!
Д-р Пит: Ти продължаваш ли да вярваш в скапаните лъжи, а?!
Ванко 1: Искаш промяна, няма да стане... Ти избираш!
Д-р Пит: Ти избираш, ти избираш съдбата си!
Ванко 1: Ти избираш, вие избирате... Търсите бандитите, вие ги избрахте... вие решавате...
Д-р Пит: За всеки цент, който печеля, залагам главата си. За всичко, което те печелят залагат твойта глава.
Д-р Пит: Ти избираш!
Ванко 1: Ти избираш!
