Ден след ден двама в мен живеят,
влюбена съм в двама аз,
него и теб, него и теб копнея,
двама желае мойта страст...
Искам и теб, искам и него силно...
Как ли на две да се разкъсам.
Мойта съдба нямаше капка милост,
два пъти даде любовта...
Припев:
Балансирам аз по острието,
колко много струва ми това,
всеки миг предавам сърцето,
как един да избера.
Няма начин двамата любими
във един да събера.
Знам това е недопустимо,
любовта била една...
Двама мъже.. мога ли да избирам
слънцето или луна,
двама са те, но мисля за тях неспирно,
а любовта била една...
Искрено аз, искрено ги обичам,
сякаш очи са неразделни...
Мойта съдба нямаше капка милост-
два пъти даде любовта...
Припев: (x2)