Всяко място в този град ме кара да мисля за теб сега.
Връщам времето назад и по старите улици аз вървя,
а до болка познати лица с любопитни студени очи
пак ме питат - защо си сама? Той къде е, кажи?
Припев:
Но няма винаги да бъда все така сама.
Знам ще дойде този ден,
в който пак ще си до мен.
Посрещам утрото с мисълта, че може би
точно днес е този ден и точно днес ще ми върви.
Вярвам, че това не е илюзия,
знам, че ще бъде, ще бъде така.
Пак сънувам този сън - как сме заедно аз и ти,
грее слънцето навън и небето се радва за нас дори.
Всички наши любими места, на които с теб сме били
пак ни канят да идем сега, както беше преди.
Припев:
Но няма винаги да бъда все така сама.
Знам ще дойде този ден,
в който пак ще си до мен.
Посрещам утрото с мисълта, че може би
точно днес е този ден и точно днес ще ми върви.
Вярвам, че това не е илюзия,
знам, че ще бъде, ще бъде така.
Някой слънчев ден ще дойдеш, ще се върнеш пак при мен,
ще признаеш любовта, че не е илюзия.
И тогава заедно аз и ти ще върнем времето,
ще посрещнем утрото, слети в едно.
Припев:
Но няма винаги да бъда все така сама.
Знам ще дойде този ден,
в който пак ще си до мен.
Посрещам утрото с мисълта, че може би
точно днес е този ден и точно днес ще ми върви.
Вярвам, че това не е илюзия,
знам, че ще бъде, ще бъде така.
