От ден на ден
по-трудно е да съм както преди,
много искрен и усмихнат с теб.
С тук-там бели коси,
с поглед, който скита сам,
насам-натам без дом,
пътник без влак и без билет,
странник без име и адрес,
иначе казано - Човек.
От ден на ден
по-трудно е със теб.
Кога успя тъй далече да избягаш ти?
С тук-там бели коси,
с поглед, който скита
насам-натам без дом.
Пътник без билет, странник
без име и адрес,
иначе казано - човек.
В някой град и в някой час навярно ти,
като в приказките чакаш своя принц.
Търсиш нещо тайнствено
и по цели нощи не спиш.
Само стъпките на случаен минувач
връщат в стаята ти пак реалността.
Спомняш си, че чакаш мен
и разтваряш всички врати.
Ти ли сбърка, аз ли сбърках, че сега
двама с теб стоим със гръб към любовта?
Казваме си: "Лека нощ!" -
тръгваме в различни страни.
Искам само да съм оня минувач,
от шума, на който няма да заспиш
и навярно този път ще
заключиш всички врати.
