Дай ми да видя истината,
махни тъпите измислици,
смачкани грозни маски виждам в теб.
Нареждаш фрази, омрази,
изтъркани, плоски,
Безразлични, безлични,
удавени страсти,
Сам смяташ, че можеш
нещо в мен да докоснеш,
но има хиляди като теб.
Виждам само
Прах във очите,
Къде сме загубили себе си?
Изсмуквай пръсти, безсилен сам,
поза след поза, клоун сляп,
никой не трогва сивият ти грим.
Сипеш думи върху ми,
заучени кофти,
Изгубен смисъл отдавна
на сълзливите рими,
Не стигаш никой и нищо,
а плюеш още и още –
нещо ново кажи ми!
Но виждам само:
Прах в очите,
Къде сме загубили себе си?
Празния смисъл,
изтъркани фрази, празнота.
Гадно клише – в теб няма нито дума истина!
Няма лице – дай още, алчно бълвай ново!
Гадно клише – лъха гнило от устата ти!
Кукла си ти, навит на всеки, свириш пак и пак!
Трудно се става истински,
трудно намираш себе си.
Гладен светът изсмуква те,
продай сам на парче сърцето си.
Скачаш по чуждата свирка,
пееш чуждите песни
Казваш чуждите думи,
следваш чуждия път.
Едно и също повтаряш,
в омразния кръг се въртиш.
Маската вече залепва,
кое е твоето лице, кажи?!
Сипеш думи върху ми, заучени кофти,
изгубен смисъл отдавна на сълзливите рими,
не стигаш никой и нищо,
а плюеш още и още –
нещо ново кажи ми!
Нареждаш фрази, омрази,
изтъркани, плоски,
Безразлични, безлични,
удавени страсти,
Сам смяташ, че можеш
нещо в мен да докоснеш,
но има хиляди като теб.
Като теб!
Прах в очите,
къде сме загубили себе си?
Празния смисъл,
изтъркани фрази,
празнота!
Гадно клише – в теб няма нито дума истина!
Няма лице – дай още, алчно бълвай ново!
Гадно клише – лъха гнило от устата ти!
Кукла си ти, навит на всеки, свириш пак и пак!
Гадно клише – в теб няма нито дума истина!
Няма лице – дай още, алчно бълвай ново!
Гадно клише – лъха гнило от устата ти!
Кукла си ти, навит на всеки, свириш пак и пак!
Гадно клише – в теб няма нито дума истина!
Няма лице – дай още, алчно бълвай ново!
Гадно клише – лъха гнило от устата ти!
Кукла си ти, навит на всеки, свириш пак и пак!
