Влак, нощен влак за Харков,
Гомел, Ленинград.
Знам колко е далечна,
нощта в Белград.
Никога няма да може, руските пощальони да ти донесат писмото,
написано с молив и хартия, с марка с лика на Ленин,
а в писмото ще е само тъгата, която ме погуби.
Припев:
Не е водка, ракия, полунощ е,
тъгата ми е голяма, голяма колкото Русия,
Не мога да ти пратя любовта си, тя не може да дойде при теб,
нито мога да взема целувките ти със себе си.
Влак, във влака пътници с изгубени лица,
ти си някъде там зад тези планини.
Дали можеш да заспиш или си будна както аз,
дали има нещо, което не ти дава мира или нищо не те мъчи?!
Когато четеш писмото, което ти пиша,
тайната ще е скрита зад редовете.
Припев:
Превод: Венцислав Кирилов