Пак изглеждаш натъжена и до болка уморена,
няма ли да спреш, мое щастие?
Нека само за последно да помоля откровено
само миг да спреш, мое щастие!
Припев: (х2)
За всяко нещо идва край,
но моля се да има рай,
отново да се срещнем там,
да не бъда сам, само ме познай!
И сега сами мечтите стават сълзите в очите,
няма ли да спреш, мое щастие?
И от прага самотата ще помоли на вратата
само миг да спреш, мое щастие!
Припев:
