Не искам да те помня с лошо,
не помня и едно добро.
"Обичам те" не чух изобщо,
дори и между другото.
Но влюбя ли се мяра нямам -
напълно беззащитна ставам.
И ти, като стъкло ме счупи,
мен във един момент...
Припев:
Стъкло съм и режа чак до кръв,
стъкло съм и ще усетиш пръв!
Разбият ли ме - боли ги от мене повече!
С кого съм не питай ти сега!
С кого съм е моя работа!
Недей, не звъни - не вдигам на миналото ми!
Назад да гледам - няма смисъл,
защо очите са отпред...
Не си ми вече всяка мисъл,
щастлива съм и без теб!
Дори на грешки податлива,
дори като стъкло чуплива -
парчетата с ръце си ги събрах -
ти не си сред тях!
Припев:
Стъкло съм и режа чак до кръв,
стъкло съм и ще усетиш пръв!
Разбият ли ме - боли ги от мене повече!
С кого съм не питай ти сега!
С кого съм е моя работа!
Недей, не звъни - не вдигам на миналото ми!
