Със пика шлем и ризница ръждива,
благословен от татко Сервантес,
върви през вековете, не погива
един наивен рицар благочест.
Ах, колко му е смешен реверанса,
къде върви, защо е сам и блед,
оставил го е вече Санчо Панса
със свойто губернаторство зает.
Припев: Дон Кихот - със мелници се бори,
Дон Кихот - надвиват го орли,
Дон Кихот - присмиват се зад щори
тореадори и весели жени.
Той пак върви, седлото го люлее
и все не иска да повярва той,
че няма на земята Дулсинеи,
достойни зарад тях да влезеш в бой.
Припев: Дон Кихот - със мелници се бори,
Дон Кихот - надвиват го орли,
Дон Кихот - присмиват се зад щори
тореадори и весели жени.