Слиза по мокрия покрив мъглата -
стъпва със котешки лапи...
Гларус проплака в съня си внезепно -
свърши Бургаското лято.
Стъпки горещи изстиват на плажа,
капят сълзи от липите,
гроздето кипна, дъждее паважа,
падат пияни звездите...
Ето я гарата.
Ето го влака.
Мойте разплакани устни...
Твойте очи - заковани в земята...
Ах, как можах да те пусна!...
Бавно завъртат се дните горчиви...
чезнат - измамно красиви..
Тлеят, не гаснат във теб
и във мене нашите чувства ранени.
Празна е гарата.
Няма го влака.
Есен завесата спусна...
Никой не идва и никой не чакам...
Ах, как можах да те пусна!...
