Баба ми е фаталната жена,
тя е жена на всички времена -
един албум крие все още нейната стихия-
тайно танцува нощем тя сама.
Пуска тя един забравен грамофон,
пак зазвучава стария чарлстон -
далечен глас връща отминалата нейна същност-
плочата стара май няма край.
Ау, луда нощ, връща се пак -
танци и флирт в потръпващия мрак.
И грамофона се върти, и връща нейните мечти,
и тя живее още нощем в своя свят.
Може би неразумна е била,
може би днес е малко тра-ла-ла -
не иска тя да страда - дори от мен е днес по-млада-
просто на жена на всички времена.
Ау, луда нощ, връща се пак -
танци и флирт в потръпващия мрак.
И грамофона се върти, и връща нейните мечти,
и тя живее още нощем в своя свят.
Може би неразумна е била, бе де да знам,
може би днес е малко тра-ла-ла -
не иска тя да страда - дори от мен е днес по-млада-
просто на жена на всички времена.
Просто на жена на всички времена,
просто на жена, просто на жена на всички времена.
Ей, ха ха ха ха.
