Над баири с дерета сушави,
залюляно от тишина,
цяла вечер градчето сгушено
чака пролетна новина.
Натежали от вятър тополите
примирено превиха гръб,
над градините тих и пролетен
светна тънък въздушен ръб.
Момичета, мили момичета,
сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате
и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен
пресича вашия град
и се сипе, и го завява
на годините белият сняг.
И измити, и светли къщите
се тълпяха на тоя площад,
но стъписани все се връщаха
в дълбините нейде назад.
Под таваните им варосани,
зад прозорци със тънък звън
момичета златокоси сънуваха
своя съботен сън.
Момичета, мили момичета,
сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате
и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен
пресича вашия град
и се сипе, и го завява
на годините белият сняг.
Момичета, мили момичета,
сънят ви е хубав, нали?
По зелени пътеки тичате
и ябълков цвят ви вали.
А един странник забравен
пресича вашия град
и се сипе, и го завява
на годините белият сняг.