Както винаги, чак до вечерта бяхме със теб,
Както винаги, това беше малко,
Както винаги, майка ти те извика да се прибираш,
Аз пък се втурнах към гарата.
Припев:
Отново от мен той избяга,
Последният влак ми избяга,
И тръгвам пеша, тръгвам по релсите пак
Да се прибирам дома по навик.
А наоколо тишина, няма ни една душа,
Само релсите уморени стенат,
От месец насам тича след мен да ме стигне
Моят приятел безсънието.
(Припев)
На изток бавно започва да гори първото слънце,
а утре трябва да ставам за работа рано.
А просто искам да пея и тичам, и да летя,
Просто не ми се спи.
(Припев)
Не освобождава непонятно моя радост -
Така че всяка вечер, когато сте далеч.
Утре отново с любимите си звезди на изчакване
И отново късно.
Припев:
Отново от мен той избяга,
Последният влак ми избяга,
И тръгвам пеша, тръгвам по релсите пак
Да се приберам дома по навик.
Да се приберам дома по навик.
Да се прибера-а-а-а-а-а.