За кой ли път вече те поглеждам
и виждам в твоите очи
една лъжа изгубена надежда
и неизбежното "Прости".
Дори и дните наши да върна
в радост болката нямам сили да преобърна. (х2)
Припев:
И както цвете без вода увяхна в мене любовта
от огъня на хиляди лъжи
и както птица без крила умира в мене любовта,
щом волно в небето тя не полита.
За кой ли път вече те поглеждам
и виждам в твоите очи
една лъжа изгубена надежда
и разпилените мечти.
Ти обещаваш обич голяма
в сърцето ми наранено място там не остана.
Припев:
И както цвете без вода увяхна в мене любовта
от огъня на хиляди лъжи
и както птица без крила умира в мене любовта,
щом волно в небето тя не полита.
