В една зелена долина,
под нежно ангелско крило,
дворец облян от светлина могъщо вдигаше чело.
Той в кралството на Мисълта, стоеше гордо там!
И нямаше до днес в света, дворец по-хубав и голям.
А спре ли странник в този кът,
през два прозореца съзира
как сенки в танец се въртят под звуците на лира.
Край трона те летят, и там със синя кръв роден,
владетелят е седнал сам
от свойта свита обграден.
Безброй от златни знамена висяха от стените бели.
Това бе в древни времена отдавна отшумели, отдавна отшумели...
И цяла в бисер и рубин
блестеше входната врата.
През нея влезе не един от ековете на нощта.
И хором да запеят песен
поръка някой бе им дал.
Това да бъде химн чудесен
за мъдростта на оня крал.
Зли духове от край далечен
нахлуха в кралския чертог.
Там ден не ще изгрее вече,
потъна всичко в мрак дълбок.
потъна в мрак дълбок...
Днес пътници във долината понякога дочуват
как сонм от същества чудати
при дива музика танцуват.
И като страшен бърз порой
навън през бледата врата
политат призраци безброй
и с кикот губят се в нощта.
У-у, те се губят във нощта!
губят се във нощта!
