Днес зная, че на много
грешки,
които още като млад
направих;
сега гледам с една насмешка,
дори и някои от тях поправих.
...
Но винаги ще съжалявам,
за това, че време пропилях...
Днес зная, че на много срещи,
във много кафенета
и квартири,
сега не бих отишъл вече,
знам-там любов не ще
открия ...
но винаги ще съжалявам,
за това, че обич разпилях...
И колко ли години
ще трябва да отминат,
за да повярвам във това;
не ще се срещнем пак, със
разпилените неща...
Днес зная, че това е нещо,
което също ми е много нужно;
за да остане в мен една
надежда,
с която всяка сутрин да се
будя...
Надеждата, че ще се срещна
със неизживените неща...
И колокото години
зад мене да отминат,
не бих се примирил с това,
не ще се срещнем пак с
неизживените неща...
Чакам! Чакам!
