Син на нимфа и тракийски бог,
в Тракия роден е той,
с лира златна и прекрасна,
Орфей омайваше света.
Отивайки при своята любима,
душата отлетя за миг,
отлитайки при свойта Евридика,
завинаги остана в рая тя.
Лирата самотна и вълшебна,
засвири във голямата река,
оплаквайки сама последна,
смъртта на своя господар.
Когато той засвири и запее,
ручеите спират да текат
и цветята спират да ухаят,
омаяни от неговият глас.
Нимфите не могат да омайват,
рибите излизат над водата,
листата спират да шумят,
а птиците замират в гнездата.
Орфей завинаги остана там
в прегръдките на свойта Евридика.
Лирата самотна и вълшебна
засвири във голямата река,
оплаквайки сама последна,
смъртта на своя господар.
