Тръгвам нависоко, към слънцето вървя
Ще следвам светлината, дори и след дъжда.
Помни във някой друг живот,
ще изпиташ тази моя любов!
Тогава би усетил ти...
Ада, който вечер в мене гори!
Припев:
Звездите рани стават.
За тебе ми разказват.
И толкова тъжна ставам.
И пак Ангелите разплаквам.
Не си тук и ето разплаках пак небето.
Когато питат ме за теб
отговарям хладно, сякаш съм от лед.
Не помня кой си за пред тях.
Но когато падне отново нощта:
(Паля силен Огън в дъжда)
До смърт да ме раняват и без дъх да ме оставят.
Във последния миг живот, "Обичам те!" ще кажа.
На кръст да ме разпъват и до смърт да ме измъчват
Ще умра, но няма аз от теб да се откажа!
(Паля силен Огън в дъжда)