I-и куплет:
Джи Пи:
Падаш, ставаш и пак продължаваш,
не, ти никога не се ебаваш,
когато става въпрос за сериозни неща,
когато трябва да успееш в шибаната игра.
Когато съдбата се опитва да те спъне,
наистина е жалка, въобще не може да те огъне.
Защото твърде многото битки
каляват стоманата и стават плитки,
всички ония шибани номера
на всички ония шибани господа,
които имат навика да подлагат крак.
За вас дами и господа е онзи знак.
Д-р Пит:
Вдигни глава и отвори очите си човече,
вдигни ръка и махни булото, което пречи
да съзреш истинските ценности на живота,
да осъзнаеш, че ти сам си пилота,
който управлява собственото си съзнание,
таящо надежда за малко внимание.
Толкова много млади перли и диаманти,
толкова много скрити таланти,
а няма кой да им подаде ръка,
да свали бариерата пред тяхната мечта,
но живота продължава и да не ти пука,
майната му на това, което е било до тука.
Припев (Д-р Пит и Джи Пи):
Ден след ден, покрай мен,
времето минава и не знам к`во става.
Аз съм тука долу, погледни,
към мене и ми помогни.
II-и куплет: (Джи Пи):
С насълзени очи гледаш кървавата капка,
а смъртта го държи в здравата си захапка.
" Човече, дръж се още малко остана!",
а той: "Дали ще успея да я хвана?!". (Д-р Пит)
Не разбираш и го питаш:" Кое!?"
" Поредната вълна, към вечното небе…" (Д-р Пит)
" Не!!! Още няколко метра до финала. . . ",
но лентата се къса и душата му е отлетяла
и само мъката остава,
а сега когато се сещаш съзнанието ти плава
назад във времето, подреждайки отломени
късчета от мозайката спомени.
Щастие, мъка, радост, тъга,
не можеш да заровиш чувствата в пръстта.
Почивай в мир, ние пак ще се срещнем,
дотогава бди над нас грешните.
Припев:
Припев II (Илиана):
Ей, ти, който и да си
запомни, че колкото и да те боли,
живота в крайна сметка продължава,
вдигни глава пък каквото ще да става.
III-и куплет (Д-р Пит):
Ден след ден по пътеката на живота крача
и не мога или не искам да се оплача,
защото успявам да намеря утеха
в ежедневието и в успеха,
на малки или големи начинания
и не са важни самите признания,
а хората, от които ги получавам.
Злите езици, за тях 5 пари не давам.
Да си приказват кой-каквото му отърва,
а аз да си куфея както с 20 и първа
и нейните най-добри присъединения
и всички други заслужили моите уважения.
Братя и сестри, вдигнете главите,
знайте, че никой не може да ви спре да победите,
а когато надеждата стане бледа,
помнете, че без болка няма победа.
Припев:
