Може би за тебе тя е болезнен спомен
и не искаш за това да те питам аз.
За нея не говориш ти, но от дълго време
сянката и тук стои тихо между нас.
Припев:
Когато за нея си мислиш ти,
лицето й виждам в очите ти,
дори да отричаш че е така,
аз чувствам, че още между нас е тя.
Не искам за нея да мислиш ти,
не искам да виждам лицето й,
дали полудявам не знам това,
но нейната сянка ни дели сега.
Минало за теб е тя, а дали ти липсва?
Щом попитам за това, пак мълчиш смутен.
За нея не говориш ти, но от дълго време
сянката и тук стои между теб и мен.
Припев: (х2)
Когато за нея си мислиш ти,
лицето й виждам в очите ти,
дори да отричаш че е така,
аз чувствам, че още между нас е тя.
Не искам за нея да мислиш ти,
не искам да виждам лицето й,
дали полудявам не знам това,
но нейната сянка ни дели сега.