И още си спомням как валеше.
Любовен страх във мен валеше.
Вземах за истини лъжите на страха,
който шепнеше в мен: "По-добре така!".
Отидох си, все едно не чувствам нищо.
Луд ли бях да не искам да те виждам?!
Как можах да реша, че не съм готов
за голямата ми любов?!
Толкова много те обичах.
За двама ни бях готов на всичко.
Сърцето ми казваше "Любов до края е това",
но повярвах на глас "Не, не е това".
Отидох си, все едно не чувствам нищо.
Луд ли бях да не искам да те виждам?!
Как можах да реша, че не съм готов
за голямата ми любов,
най-голямата ми любов?
Не те измести от сърцето
нищо досега.
И завинаги ще е така.
Завинаги ти си любовта!
Обичам те.
Как можах да те загубя?
Луд ли бях,
как можах да обърна гръб?!
Липсваш ми,
всеки миг,
всяка нощ и ден.
Ще се върнеш ли пак при мен?
Искам те пак до мен!
Нужна си ми любов!
