Ангелски лица ме гледат и нещо ме смути.
Чувам как ме викат силно, с името дори.
Знам, че те са високо в небето – бели и добри.
Но защо ги виждам тука и защо тъжни и сами?
Ангелски лица ме гледат,
изпитвам хладен страх.
Карат ме да се зачудя
дали живота ми е прах.
Моля ви се, не ме плашете
със вашите крила
или бързо отлетете,
отлетете, но без мен сега.
Чувал съм за вас, че някога били сте хора
с ангелски лица, с ангелски сърца.
Взели са ви там, горе на небето спете
и идвайте при нас, но само ни пазете.
Ангелски лица ме гледат,
изпитвам хладен страх.
Карат ме да се зачудя
дали живота ми е прах.
Моля ви се, не ме плашете
със вашите крила
или бързо отлетете,
отлетете, но без мен сега.
Чувал съм за вас, че някога били сте хора
с ангелски лица, с ангелски сърца.
Взели са ви там, горе на небето спете
и идвайте при нас, но само ни пазете.
(х2)
