Срещам те случайно ти си променен.
Пораснал, замислен, дори уморен.
Припомняш ми отново миналите дни,
когато с теб като деца пораснахме в игри.
Припев:
Връщам се сега във нашето детство,
двама с теб скрити от студа.
И през пролетта, зима, есен и лято
ти и аз,просто две деца.
Не видях кога пораснал си ти,
сякаш не разбра, че пораснах и аз,
но нали с теб сме още деца,
забравили за света.
Срещам те случайно и аз съм променен,
детството сякаш се връща в този ден!
И споменът ни сеща, че дори сега
оставаме и в старостта, онези две деца.
Припев:
Връщам се сега във нашето детство,
двама с теб скрити от студа.
И през пролетта, зима, есен и лято
ти и аз, просто две деца.
Връщам се сега във нашето детство
ти и аз усетили страха...
И дори в нощта търсим с теб светлината
Ти и аз – две деца.
Връщам се сега във нашето детство...
