1.Преди миг живота в сърцето му туптеше ,
но ето пада бавно силует човешки
Преди миг вината в душата му растеше
погубиха го любовта и твойте грешки
В едната си ръка последното писмо държеше,
а в другата,острието стискаше уплашен
И болката в очите му кафеви се личеше
Той знаеше животът му без теб е страшен
Изпълнен с горчива мъка той го стори
мислеше че душата своя ще спаси
и раната във вените си щом отвори
алената кръв живота в него угаси
Последна страстна мисъл ти за него беше
преди на живота си самотен да посегне
и сякаш с поглед празен безмълвно те зовеше
и искаше ръка към тебе нежно да протегне.
Пр. С поглед празен към звездите видях една съдба
и рисуваха сълзите студена самота
ако можех да те върна и миналите дни
само пак да те прегърна
Къде сега си ти ?(2)
2.Копнееше за твоята целувка нежна
и за миговете изживяни с теб в рая,
но съдбата му жестока беше неизбежна
и без твоята любов видя той ясно края
очите му започнаха да се затварят
и писмото твое бавно той изпусна
нежни пламъци не спираха лицето му да галят
животът му нещастен бавно го напусна
той искаше с ужас ти да разбереш
от болка,мъка и любов какво в сторил
към какво подтикна го искреният му копнеж
с тъгата и страха се бе достатъчно борил
а неговата снимка забравена стоеше пак
дните ти без него бързо си летяха
мястото и номерът на гаджето ти беше
а спомените ти за него заличени бяха
Пр...(4)
