Бетон излят, блокове сиви издигат се в градския смог.
Хората лутат се привидно спокойни зад маска на вярата в Бог.
Ангели и демони, слънцето едва пробива суетата на обществото,
което бавно те убива.
То създаде в мене тъмното лице на човешкия характер
и може би никога няма да бъда същият като преди.
Преди, когато нямаше ток, играехме табла на свещи,
понякога животът стоварваше много на детските плещи.
Не всичко беше като в комикса на Мики Маус.
Деветдесет и седма в София настъпи хаос.
Стана модерно да се пуши ?? на училище играехме „сварка”.
Еврото смени добрата стара немска марка.
Животът ми минава без да мога да поема дъх.
Белезите от съдбата не оставаха по лицето мъх.
Днес, приятел, времето навън е златна есен.
Атила и ем си Проекта стоят зад тази песен.
Само напред, една идейна мисъл заедно.
Градски сюжет и вдъхновение пламенно.
Сиви герои във бунтовно течение –
Атила, без съмнение, Проект Обединение.
Подавам ръка – да тръгнем във нощта със запалени факли, лък и стрела.
Със действия и мисъл щом вървим към цел една -
оцеляване във планина от панелки
и победа над егото в този наш житейски дуел. Ха.
Системата е просто блестящ неонов надпис.
Духът ми защитен е в моя хип-хоп параклис.
Анализ правя в безброй дебели тефтери,
паля фенери в тунели с братята Тамплиери.
А-а, огледай се – не искаш да си сам, изгубен, не
блясък синтетичен, аз давам ти лъч лунен.
От вятъра градски като младо дърво обрулен,
нестабилен като моста между Надежда и Люлин.
От изгрев до мръкване търся плана за измъкване,
текстът ми е списък на сърцата за изтръгване.
Изтъкване на всички обществени недостатъци,
сдъвкване и стъпкване на измамни пиявици.
Само напред, една идейна мисъл заедно.
Градски сюжет и вдъхновение пламенно.
Сиви герои във бунтовно течение –
Атила, без съмнение, проект Обединение.
Железобетонна джунгла, взривоопасна зона,
вървя, вървя през града с ръцете в панталона.
И всеки ден се разминавам с най-различни хора,
по улиците му си ходя и с никой не говоря.
Просто наблюдавам какво се случва и си спомням как беше.
Леле, колко много неща се промениха и неизбежно,
естествено, на мисленето ми се отразиха.
Но хубавите мигове, за щастие, не се изтриха.
И с всяка моя стъпка взимах по малко от новия свят.
Но не всяко ново нещо ме правеше по-богат.
За двайсет годи София стана като по филмите –
задръствания, смет, хора легнали до кофите.
Правителствата се сменяха, а това не се променяше.
Но, въпреки проблемите, слънцето весело грееше.
В неговата история някои неща са неизменни –
наистина силните личности стават градски легенди.
Само напред, една идейна мисъл заедно.
Градски сюжет и вдъхновение пламенно.
Сиви герои във бунтовно течение –
Атила, без съмнение, проект Обединение.
