Беше страхотно в началото,
в обятията един на друг.
Не можехме да бъдем разделени.
Колкото по-близо бяхме, толкова по-добре.
Сега започваме спорове
и затръшваме врати.
Гледаме само лошите си страни
и се чудя защо.
Чудя се за какво,
защо продължаваме да сме заедно?
Само заради телата ни ли е?1
Губим ли разсъдъка си?
Да не би да ме държиш тази вечер,
само защото ни е страх да сме сами?
Имаме ли нужда от някого,
само за да се чувстваме добре?
Да не би да ме държиш тази вечер,
само защото ни е страх да сме сами?
Мина твърде много време, забравихме себе си.
Къде е истината?
Неясни, отдалечаващи се един от друг,
забравих онова чувство.
Всички тези ужасни спорове
и тръшкането на врати.
Гледаме само лошите си страни
и се чудя защо.
Чудя се за какво,
сякаш ни харесва това да продължава.
Само заради телата ни ли е?1
Губим ли разсъдъка си?
Да не би да ме държиш тази вечер,
само защото ни е страх да сме сами?
Имаме ли нужда от някого,
само за да се чувстваме добре?
Да не би да ме държиш тази вечер,
само защото ни е страх да сме сами?
Уплашени от самотата.
Дори когато знаем, че е нередно,
и че има някой по-добър за нас,
кажи ми, защо продължаваме да сме заедно?
Заедно тази вечер.
Защото ни е страх да сме сами.
Дори когато знаем, че е нередно,
и че има някой по-добър за нас,
кажи ми, защо продължаваме да сме заедно?
Заедно тази вечер.
Защото ни е страх да сме сами.
Само заради телата ни ли е?1
Губим ли разсъдъка си?
Да не би да ме държиш тази вечер,
само защото ни е страх да сме сами?
Уплашени от самотата.
Уплашени от самотата.
Уплашени от самотата.
Е-е, е-е, уплашени от самотата.
