Хо хо ха
ей чуй сега ще ти разкажа
една не много хубава история,
в която всеки може би
е участвал поне веднъж
Става въпрос за случка една,
която разви се в мъничка стая
с канапе от кадифе и бели стени.
Стая, в която не падат звезди.
Живееше там младеж раздърпан
с обноски прилични, но беше различен
веднъж с момиче качиха се горе
-О, не! - каза тя - Ти си доста безличен.
И отново сам, той пак е сам.
И отново сам.
Хо хо хо кадифено канапе ще гоправя насаме,
хо хо хо насамее, насамее
Хо хо хо кадифено канапе ще гоправя насаме,
хо хо хо насамее, насамее...
Ха ха ха
Малко след това той бързо забрави
и към подвизи нови устремен се отправи
устремен се отправи
няма защо да му кзвате така да е прави,
че сърцето боли и че огънят пари
отвори си бира опъна цигара
нацепи Red Hot и дойде му куража
и пак с момиче качиха се горе
държа и ръцете, свали й звездите
и всичко се случи точно по плана
красиво и чудно, но беше в съня му!
И отново сам, той пак е сам.
И отново сам, той пак е сам.
Хо хо хо кадифено канапе ще гоправя насаме
хо хо хо насамее насамее
Хо хо хо кадифено канапе ще гоправя насаме
хо хо хо насамее насамее...x2
