Кой препуска диво в нощта,
слял се с коня си в безумен
устрем,
сякаш гони края на света
свил до болка немите си
устни?
Чуй камшика как свисти
и разсича с ярост тишината
Коннико, какво ли търсиш ти,
че летиш към края на земята?
Няма да се спреш за миг едва,
няма към какво да се завръщаш.
- Устремът е моята съдба,
рискът е печалната ми
същност.
Хората в спокойни нощи спят
в тихите си сънища.
Мен ме гони лудият ми път
през нощта нагоре към
звездите.
Хората... не бягам аз от тях.
Зная - просто нямам вече време
нерви, думи, помисли и страх -
аз от тях изплетох своето
стреме.
И летя към моя хоризонт
и летя към кулите от пясък.
Миналото си смених за кон
и за мен избора е ясен.
Кой препуска диво в нощта?
Аз препускам диво в нощта!
