Фики:
Като ме питат какво ми има,
по мъжки казвам: „Нищо ми няма“.
Но моето „нищо“ е женско име,
от него още до смърт боли ме.
Haktan:
Сподели с мен мъката си.
Не си заслужава, не се пропилявай.
Зарежи! Тази любов няма край!
Да си тръгва невярната любов!
Фики:
Не, не мога да я забравя!
Не, не искам друга жена!
Тя ме уби, но за мен пак е кралица,
щом я обичам дори с мъртво сърце.
Haktan:
Очите ти са просълзени и потънали в тъга.
Раздялата пак избра теб.
Останаха мечтите ти! Дните ти са тъжни.
Съдбата не успя да накара лицето ти да се усмихне поне веднъж.
Фики:
Брат ми, тази нощ напий ме.
Нека плача, остави ме.
Казваш: „Тя не заслужава“,
но ми липсва и не ми минава.
Haktan:
Не, не, няма да дойде! Няма вече да обича теб!
Не, не, няма да дойде! Няма вече да обича теб!
Сподели с мен мъката.
Не си заслужава, не се пропилявай!
Фики:
Казваш: „Тя не заслужава“,
но ми липсва и не ми минава.
Не, не мога да я забравя!
Не, не искам друга жена!
Haktan:
Не, не, няма да дойде! Няма вече да обича теб!
Фики:
Няма да ме обича вече!
