Тръгна си от мен
и светът опустя.
Аз останах птица
с отрязани крила
тръгна си и сбогом
ти не каза. Остави
път по който да вървя.
Защо остави ме сама,
защо те няма тук сега.
Аз моля те на колене
душата моя те зове
върни се моля те върни
не разбивай нашите мечти.
Съдба жестока, отне и
на пърчета разби моето сърце.
Останах аз сама без мойта
мъничка сестра да се
скитам по света нея да намеря.
Вечер щом си легна не заспивам
тежи ми моята душа, че като се
аз събудя пак ще бъда аз сама.
И да гледам и да мисля
пак сама, пак сама
Вечно сама ли аз ще бъда
без нея ли ще умра.
Студени нощи и безкрайно
дълги дни не забравям твойте очи
Жестока бе съдбата и от мене
отнете но не ще те в пепел тя
превърне сърцето мое силно е
и отново ще те върне.
