Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа.
Наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.
На листа правя татус с перото на Паисий.
Юнак или еничар, от тебе сам зависи.
Какъв е плана впит, за да не се опълчиш,
да бъдеш тих и сит и вечер да се кълчиш.
Кажи ми кой те мъти "Политрико" депутата?
Ти можеш да си в пъти от олигарси по-богата.
Родила "Майстора" художник и милиони афродити,
сега от твотите рожби стават хермафродити.
Пиявици са впити, горите ти сечат се.
Пияниците скрити в дявола кълнат се.
Под расото ченге си, а искаш моята вяра.
Към хора като теб поливам думите със сяра.
Изтича бавно мозък от раната кървяща.
За мен светът е плосък, а ти си кръгла щот си нащта.
За тебе мила майко ранен байрака вдигам.
За твоите обятия аз цял живот "умирам"!
Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.
Мащехи от запад за сирачета гавроши,
а от изток само чакат ни с ядрени галоши.
Добиват шистов газ и хилят се американци.
Убиват "нежно" нас, за да превърнат ни в индианци.
Годините са сито, героите са кюлче.
Народът ни е жито, чийто хляб е с пискюлче.
За да не бъдеш просто гост изисква се труд къртов.
Бай Ганьо вдига тост, че Алеко днес е мъртъв! (Заклевам се)
Чета ти стиховете, Христо и настръхвам
и бавно страховете в джоба си ги пъхвам.
Изпълнил съм дълга си, ръцете ми са чисти,
а те с лъжи пак пълнят редовете - "популисти".
Не гледам ви в чинийките, не ща си и фунийките.
На пода са ви шийките, робуват на хартийките.
Дори и да замина, аз знам тя ще ми прости!
Обичам те Родино и в теб ще гният моийте кости!
Родино моя, скъпа, оставам с теб вовеки.
За теб в жарта ше стъпа,
наследници сме преки
на Аспарух и Крум душата ми пристава.
Където и да съм, кръвта вода не става.
За назе кой умрял е, аз винаги ще помня.
България Граал е, а скита се бездомна.
До теб оставам буден в кошмара на пророка.
Живота ми е труден, но усмивката широка.
