Лудо младо сън засънило,
на ръчица белай момина.
А мома се чудом чуди,
милно и е да го буди -
драго и е да го гледа.
Па му рекла: Съм те жалилa
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
Как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе?
Като нямам веке сила,
като ти си я изпила.
