Синьо-мътен здрач,
тъжен детски плач,
спомен от бръснач
пускат корен в мене
от страх..
Сгърчени лица,
пръснати сърца,
ледени слънца
пак горят червени
от страх..
Светва пак
огнен знак.
Със гръбнак превит,
на кравайче свит
в джоба свит
винаги последен
аз бях.
Не, не искам пак
като стар глупак
с другите във крак
да вървя наведен
от страх..
Светва пак
огнен знак.
Припев:
Зрее, ярост зрее
като зъл сапфир надига в мен болезнен смях..
Пее, някой пее
страшна песен,
заглушила планини от грях
във мен..
Сгънат на юмрук,
ще вървя напук
всеки стон и звук
ще преглътна бледен
от гняв..
Аз съм хвърлен зар,
техният кошмар
див намръщен звяр,
грозен, зъл и леден
от гняв..
Светва пак
огнен знак.
Припев:
Зрее, ярост зрее
като зъл сапфир надига в мен болезнен смях..
Пее, някой пее
страшна песен,
заглушила планини от грях.
Черни мисли дебнат
да им се предам
Черна съвест,
непотребна спи от срам.
Сто очи във мрака
яростно блестят
Искам сън да дойде,
няма го сънят.
Пак съм лък опънат,
с нерви във юмрук
В омагьосън кръг
въртя се като луд.
Да прогоня искам
всичко гадно, сиво
С нокти късам
от плътта си жива!
Припев...
