Колко дълги дни минаха без тебе, ти не бе до нас.
Чаках, но уви, не дочух твоя глас.
Тръгна си и в миг, всичко опустя в моето сърце.
Татко твоя лик, търси твойто дете.
Как съдбата ни остави сами?
Защо съм без баща?
Виждам болка в майчините сълзи, падащи в нощта.
Как съдбата ни остави сами?
Защо съм без баща?
Виждам болка в майчините сълзи, които падат в нощта.
Къде ли си сега?
Дали се сещаш ти понякога за нас?
С мама у дома, мечтаем често на глас.
Хей живот кажи, двамата до мен защо не са сега.
Стигат ми лъжи, дай ми пак радостта.
Как съдбата ни остави сами?
Защо съм без баща?
Виждам болка в майчините сълзи, падащи в нощта.
Как съдбата ни остави сами?
Защо съм без баща?
Виждам болка в майчините сълзи, които падат в нощта.
