Сълзи, сълзи сега се леят от нашите очи.
Питам ви къде останаха нашите мечти?
Приятели, приятели липсвате ни. х2
Спомени, спомени където и да погледна.
Мечти, мечти където и да се обърна,
а приятели, приятели къде сте сега.
Никога няма да забравя, нашата мечта.
Да бъдем заедно, да бъдем както никога, но мъката
ме подведе в тъмната страна, а питам ви това ли беше
нашата игра? Ти беше момчето, което ние разчитахме,
ти беше приятел, които обичахме. Бяхме просто малки,
а сега пораснахме, а помните ли как всички заедно се пазихме?
Самотни нещастни дни заедно прекарвахме,
а колко безкрайни нощи заедно плакахме?
Всички тия лоши моменти, как ги преживяхме?
Сълзи, сълзи сега се леят от нашите очи.
Питам ви къде останаха нашите мечти?
Приятели, приятели липсвате ни. х2
Не знам как, не знам кои, не знам на къде?
Гледам там, гледам тук, гледам на всякъде.
Където и да погледна, виждам вашите ръце,
но реално или лъжа е това което виждам.
А щом ви приближа, отново аз си отричам
за теб приятелю всяка една дума изричам.
И каквото и да се случи, аз винаги ще ти помагам и
когато кажеш не мога, аз пак ще се надявам.
И така всичко бавно свърши, както се започна.
Всеки божи ден се опитвах да го превъзмогна,
ние бяхме не разделни, но всичко се обърка.
Кажи ми как в тая тъмна думка се забърка?
Всяка тъмна вечер с вас приятели аз се молех и
за всяка една мечта колко много се молех.
Мили боже кажи ми аз това ли заслужих?
Сълзи, сълзи сега се леят от нашите очи.
Питам ви къде останаха нашите мечти?
Приятели, приятели липсвате ни. х4
