Пада лист от календара.
Времето зад нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!
Лятото ще се повтори,
нашто лято вече не!
И ще се се повторят хората
с уморени рамене.
Вдигам тост за това
че сме живи, че сме тук.
Вдигай тост, вдигай два
на годините напук. (х3)
Пожелай си сега
времето да позволи
да посрещнем с любов
нашите рожденни дни!
Пада лист от календара.
Времето зад нас растe.
Знам - нещата се повтарят
и не се повтарят те!
Вярно е, че се повтарят
нашите рожденни дни,
само че това повтаряне
страшно ще ни промени...
Вдигам тост за това
че сме живи, че сме тук.
Вдигай тост, вдигай два
на годините напук.
Пожелай си сега
времето да позволи
да посрещнем с любов
нашите рожденни дни!
