Знаеш ли майко,
майчице мила,
снощи си сън сънувах.
Над Пирин се вдигнах,
в небесата стигнах и
там си майко видях,
там га грейна в красота
като деница на ранина,
а до нея тамо в мощ и сила -
Климента, Асен и Самуила.
И гледаха с укор и тъга
там долу родната ни земя,
клета, унижена, жална, нажалена
земя ни майчица свещена.
Ванге ле, Вангьо,
свята ни Ванге,
зовеш ти своя народ.
Стига сте роби, бъдете горди,
чеда сте на славен род.
Не скланяйте никому глава,
вие сте божия твърдина
живейте деца с любов и вяра
и ке я биде България. (х2)
