Не, недей ме нерви!
Ние сме Гумените глави,
и ако животът ти е мил,
трябва да си останеш дебил.
Не искам вече да правя тези неща,
но няма как, където и да съм става така.
Чувствам отвътре звярът хаааа...
Искам да го спра още докато е малък.
Кофти е накъдето и да погледна,
пази Боже и слепият прогледна.
Във моят мозък всичко е объркано,
не искам да живея във това общество побъркано.
И аз съм алчен както всеки,
не съм откачен аз... разбери.
Момчето, което говори с морето на някакъв странен език... ааааа!
Мамка му стара и то умря,
не си мисли, че го е сгазила кола.
Бръмчеше много, правеше се на велик,
бигири-бум-бенг няма го и този тип!
Припев:
Не, недей ме нерви!
Ние сме Гумените глави,
и ако животът ти е мил,
трябва да си останеш дебил.(х2)
Не обичам да ме дават за пример, бе!
Аз не съм луд, разбери добре!
Някога ми прищраква нещо във главата,
и искам да счупя на някоя кола стъклата.
Или да обърна някоя пейка,
да пребия някой, да извикат линейка.
Аз не съм луд, аз съм откачен,
не се отваряй, ще те смачкам бе кретен.
Нека някой се опита да го каже -
Даже, ще те размажеееее....!
Истината е вече много далече,
човече разбери, че е вече далече.
Тогава ми идва гениалната идея
да се напия и преди полудея.
Алкохолът е жестока магия,
която ме кара да се нервя и да се бия.
Припев:
Не, недей ме нерви!
Ние сме Гумените глави,
и ако животът ти е мил,
трябва да си останеш дебил.(х2)
Тик-так, аз съм тука пак!
Абе тъпак, много съм ти чак!
Опитвам се да разцепя ледът,
не знам от къде да мина, тука няма път!
Някога все пак трябва да го намеря,
мамка му, целият вече треперя!
Както други аз не искам да водя народа,
наистина не искам да прескачам закона.
Понякога, все пак само понякога,
със скапаните куки става спектакъла.
Някои ще гонят, други ще бягат,
не знам обаче, накъде ще избягат.
То те настига, отзаде пристига,
казваш си "Стига!" и то те достига!
Бърка във джоба, но нищо не намира,
то ме хваща И АЗ УМИРАААМ!!!
