Аз вървя напред, за да видя светлина,
в тунела съм обгърнат от мрак и тишина,
единствената светлина е в моята душа
лъха хладен ветрец и тя усеща студа,
дали съм жив или с много сладки мисли се залъгвам,
дали съм буден или е време да се събуждам и тръгвам,
с недописано писмо от странни рими и ноти
искам да кажа на всички как мисълта ми работи,
тя е чиста кат светена вода от планински извор,
тя е чиста от смъртоносни прахове и билки,
в наши дни всеки сам прави своя избор,
да бъде чист или да сложи на врата си теглилки.
В най-тежките моменти чуваш от приятели смях,
не ти е смешно щот си в ситуация шах.
Истинските се броят на едната ти ръка,
а останалите са познати, често казваш ти лъжа
Припев:
Можеш ли да спреш за миг, и да чуеш моя вик (х2)
Който може нека чуе...
Преди време бях изпълнен с фалшив оптимизъм,
а сега съм се заредил с непоклатим непукизъм
заради това, което се случва всеки ден около мен,
което с времето прави живота все по студен,
вече хората явно нямат поне малко respect,
сега е модерно да влагат омраза във всеки проект.
Няма да карам никой да ми каже 'Thank you bate'
тичайте след овцете айде бе тарикате.
Аз оставам в пустинята пак сам и объркан,
вадя фалшиви надежди, като в душата си бъркам
и продължавам да се надявам някой да чуе моя вик,
дано ме е чул, че да спре своя хетер свинарник.
Продължавам да криволича сам по пътя си прашен,
не мисля за утре, а само за момента сегашен,
не поглеждам към миналото, то е плаващи пясъци,
от които се чуват само безвмълните крясъци.
Припев:
Можеш ли да спреш за миг, и да чуеш моя вик (х2)
Който може нека чуе!
