Вярвам ти или не, продължавам ли или не,
да се опитвам да променя твоята природа на жена,
каквато си ти опитваща да ме задуши,
ще ти го кажа на кратко не , дивото отново ме зове.
Тази клетка не няма да успее, няма да ме задържи!
Няма да се извинявам, няма да те утешавам,
ти опита като всички до сега
и ада да отковеш, но си сгрешила!
Няма начин да се върна, няма в друг да се превърна,
аз съм единак и никога няма да успееш да промениш това!
Първи бяхте уви, за мен една от всичките си,
не съм последен не се лъжи, поредния разбил сърцето ти!
Заслужено ли вината кой кого заблуди,
изтече времето за грешки знам, хубаво ми е да бъда сам!
Леглото от сатен единствено за мен,
намирам място всеки ден!
