Думи тежки, като камшиците по гърбовете на дедите ми,
злобни, като униженията през робските години,
тези думи и още много, много от тях,
като болката изтърпяна от 1300 години борба
и продължава на друго ниво.
Припев:
Словата ми огнени дано не забравите,
горещи са като жаравата под краката на нестинарите,
и дано да се справиме, дано да се справиме,
духа на земите си, в душите си да запазиме.
Пет века човека на своя земя смазван е бил
Но живеца на българщината е съхранил
Кажи ми как, сега, когато уж сме свободни
В идеите ни родни има толкова рани прободни
Сега сме роби защо, защото свободата е състояние
не на тялото, а състояние на душата
фалшиви родолюбци дават грешната дефиниция,
България, това сме ние, не политическа коалиция
Свободен съм като вятъра над полята в Добруджа
и непокорния ми дух неще и да знае, що е граница
и също като балкана, той е толкова необятен
страховит и необхватен, смачквам те ако не си внимателен.
Имам седем очи във на Рила върховете
и с тях гледам нагоре, направо към боговете,
като Родопите произходът ми е в мистерия обвит,
аз съм Българин и никога няма да бъда надвит
Миналото на народа ми е черно, като на изток морето
Но аз знам, че ще бъде светло, като над Тракия небето
Ни византийци, ни турци, ни комунисти успяха,
Те поробиха телата, но остана пламък в сърцата
И през вековете на тъмнината се е пренасяла искрата
За да стигне до днес, коя е тя, искрата на борбата
Но не борба с други дошли по нашите земи,
Не расистка борба, а борбата със себе си
Да останем Българи, да останем истински
Където и да отиваме да се връщаме винаги в земите си
Защото те са в нас и ще останат завинаги
Това са борбите и раните, и победите на дедите ни
Аз съм и Крум, и Симеон, и Левски в едно
Аз съм Българин, минал през зло и добро
Събирам души на герои 1300 години назад
Носи ги всеки един от нас, носи ги всеки мой брат
Дойде време за революция, но първо в съзнанията
Разширяване на мирогледа и увеличаване на познанията
Революция в умовете, връщане към корените
Само така, никога отново няма да бъдем поробените
Припев: (х2)
Словата ми огнени дано не забравите,
горещи са като жаравата под краката на нестинарите,
и дано да се справиме, дано да се справиме,
духа на земите си, в душите си да запазиме.
