Понеже не зная какво да направя,
когато те сваря сутрин в моята стая,
понеже и името ти даже не зная -
I'm sorry baby - хвани си трамвая.
Така се получи, защото се случи
да нямам идея къде да намеря
онази, които отдавна ме търси
и един за друг сме родени с нея.
Спрях да мисля, преценки да правя,
и казвах си "Чавдарче съм - не се колебая!"
и видех ли тъжна жена в беда,
обръщах света за да я спася.
Нали да правиш добро е добре,
закрих амбазурата с мойто сърце
и лягах под всеки изпречил се танк,
а после със Такси ги изпращах до тях.
Бях Батман и Робин Худ,
Капитан Планета, Нощна смяна,
Луд труд.
Помагах, спасявах и себе си раздавах
и мястото отстъпвах в тролея,
трамвая и в моята стая.
Но свърши се тая-я-иои...
Уморих се, изтрих се, повярваи желая
с една маневра да обърна трамвая,
да карам в посока различна от тази,
с фенер да потърся, да намеря онази,
която не иска да бъде спасена.
Чудеса от храброст не трябват за нея -
за т'ва нека направо го кажа -
Тя е спасителка, тя е спасителка,
Тя е спасителката на плажа.
Тя слунцето запалва, сипва си морето,
и сяда да почива във пясъчно кресло.
Бриза я погалва нежно по лицето,
a вълните се надигат да виждат по-добре.
Но дойде Септември, уцели ме кестен
и вече съм свестен, наместен, известен
с това, че успях да обърна трамвая,
с това, че намерих "пчеличката Мая" -
красива добра и нежна жена,
прилежна, надеждна - жената мечта.
Чавдарчето е вече весело дете -
играе, пее, учи се, чете.
Тръгнах да се давя, затисна ме небето
и бях прегазен подло, от водно колело.
Медуза ме опари и котва ме удари
и без да се усетия стигнах дъното.
