Септември бе и златна есен беше.
Момиче пред казармата стой.
В сълзи обляно своя мил изпраща,
за сбогом нежни думи му реди.
В сълзи обляно своя мил изпраща,
за сбогом нежни думи му реди.
Как тихичко си капеха листата.
И вятъра ги носи на далеч.
За сетен път сближихме си устата.
С целувка кратка за последен път.
За сетен път сближихме си устата.
С целувка кратка за последен път.
И ето вече мина се година.
Редовно пишеш ми ти писма.
И се кълнеш, че вечно ще си моя,
че друг за тебе няма на света.
И се кълнеш, че вечно ще си моя,
че друг за тебе няма на света.
Веднъж преди наряда да настъпи.
Получи дългоочаквания плик.
Прости, прости, че се омъжих скъпи...
прочете с болка стария войник.
Прости, прости, че се омъжих скъпи...
прочете с болка стария войник.
Оставих плика, взех си автомата.
И се загледах дълго в целта.
Но се зарекох тази нощ да пазя,
на младото семейство любовта.
Но се зарекох тази нощ да пазя,
на младото семейство любовта.
Аз зная много дълго той ще страда.
Писмото ми когато прочете.
Но аз си имам вече друга радост,
съпруга съм и имам си дете.
Но аз си имам вече друга радост,
съпруга съм и имам си дете.
Пред твоя дом сигнала аз изсвирих.
Излезна ти с детенце на ръце.
Обърнах се и плахо си отидох,
а ти извика с разплакано лице.
Обърнах се и плахо си отидох,
а ти извика с разплакано лице.
Съдба, съдба защо си тъй жестока?
Защо отне ми първата любов?
Върни ми я тя трябва да е моя,
върни ми я, върни ми любовта.
Върни ми я тя трябва да е моя,
върни ми я, върни ми любовта.
