Започва денят – последният заедно с теб.
Докосвам с ръка косите ти с цвят на кафе.
Още спиш и ухаеш на малко дете,
още спиш, сгушена тихо до мен.
А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се събуждаш си толкова хубава, моя любов!
И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се усмихнеш си толкова хубава, моя любов!
Догаря свещта на последната вечер със теб…
Накъде любовта ще си тръгне от тук, накъде?
Всяка нощ в твоя сън ще се връщам от много далеч…
Всяка нощ в моя сън ще идваш ти…
А аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом заспиваш си толкова хубава, моя любов!
И аз не откъсвам поглед от теб, не смея даже да дишам –
щом се усмихнеш ще дойда в съня ти, моя любов.
А аз не откъсвам поглед от теб,
не смея даже да дишам…
Щом заспиваш си толкова хубава,
моя любов!
Красимир Първанов
